оправдая

вж. оправдавам

* * *

оправда̀я,

оправда̀вам гл.

1. юр. (подсъдим) acquit, discharge, declare/judge not guilty, exculpate; \оправдая поради липса на доказателства give s.o. the benefit of the doubt;

2. (извинявам) excuse, justify; (оттеглям обвинение) exculpate, exonerate, vindicate, absolve, разг. whitewash;

3. (заслужавам) justify, warrant; не \оправдая очакванията на някого fall short of s.o.’s expectations; \оправдая очакванията на някого come/live up to s.o.’s expectations;

4. фин. (разходи) account for; present documents/receipts for;

\оправдая се 1. justify o.s.; \оправдая се пред някого clear o.s. with s.o., put o.s. right with o.s.; \оправдая се с незнание/с младостта си plead ignorance/o.’s youth;

2. (сбъдвам се) come true/off; • целта оправдава средствата the end justifies the means.

* * *

вж. оправдавам